Отварям очи! Слънцето облива лицето ми… така както го е правило през всяка една от 9 975-те сутрини от съществуването ми на този свят! Лъчите му се спират върху кожата ми и оставят съзнанието ми да тъне в мрак!
Заблудени въпроси се лутат в бездните му и очакват своят отговор, да ги озари със светлината си.
Защо се събудих тази сутрин? Какво трябва да направя днес? А утре? Каква е целта, на моето съществуване? Каква е тайната, която го осмисля?
„Сритвам” подтискащите въпроси в ъгъла на неадекватното ми (все още) съзнание и преминавам към етап „ежедневие”, в търсене на правилният път…
Сменям пътеки, спътници, превозни средства, изкачвам се и слизам… колкото повече отговори намирам, толкова повече въпроси изникват! А вече, те са повече от флуидите, които ме стимулираха да продължавам да се боря.
Последната надежда събира всички въпроси, преминава през очите ми и спуска клепачите, спуска се към гърлото ми и спира дъхът ми! Продължава към сърцето ми… и с последният му удар, умира с заедно с мен!
Отварям очи! Ярка светлина озарява съзнанието ми… Зениците ми се свиват и тъмен силует се очертава, поглъщайки светлината.
-Къде съм? Мъртъв ли съм? Това ли е раят? Ти ли си Бог? (Не чувам гласът си… явно задавам тези въпроси на ум!)
- Успешен експеримент! (Това ли е отговорът на въпросите ми?)
Същество с не-определен вид, поклаща епроветката в която съм затворен и аз се чувствам по-свободен от всякога… Мръсотията, която съм събирал в 100 годишният си престой на земята, се утаява ан дъното и! Съзнанието ми се избистря!
Аз съм прашинка, която няма нужда да бъде на свобода, за да се чувства свободна! Няма нужда да бъде голяма, за да бъде велика! Няма нужда да търси, за да намери! Няма нужда да пита за да разбере! Няма нужда да бърза… защото, вече времето не е от значение… нито разтоянието…
Всеки въпрос е намерил отговорът си! Не се оглеждам, защото не съм любопитен! Нещо непознато, за крайно ограниченото човешко съзнание!
Няма напрежение, няма огрезия, няма стремеж! Има само мир!
Чист съм! Рециклиран съм и съм готов да вляза отново в „употреба”!
Отварям очи! Слънцето облива лицето ми… за първи път! Лъчите му преминават през кожата ми и осветяват съзнанието ми… за първи и последен път! Утре, то ще е по-мръсно от днес и по-чисто от вдругиден… докато слънцето спре да прониква в него и се спира само на кожата, на лицето ми!
__________________________
Фотография и автор на текста: get_peace
Други в блога:
