Една малка история, за едни малки капчици ;’)
Проблясък… един живот, се ражда от тъгата!
-Коя съм аз? -Къде съм? – Защо съм тук?
Докато си задаваше тези въпроси, пълзейки бавно по топлата и нежна кожа… за миг, бе заобеколена от други като нея.
Малки, блестящи, кристално чисти, които ту се събираха в едно цяло, ту се разделяха… но всички си приличаха.
Но не… тя не беше като тях. Беше различна!
Другите се блъскаха в нея, закачаха я… но тя неможеше да се радва заедно с тях.
– Кои сте вие? Защо сте толкова щастливи? – Попита смутено…
– Ние сме водни капки… ела… поиграй си с нас :) – лъчезарно я прикани една от капчиците, която беше най-блозо до нея…
Всички останали бягаха наоколо и обрисуваха странни фигури с движенията си… пръскаха се, подскачаха и пречупваха лъчите на слънцето, образувайки малки, пъстроцветни дъгички…
– Не мога… не мога да бъда щастлива… иска ми се да бях родена като вас! – Каза самотната, тъжна капчица и продължи по пътя си…
Тогава, щастливата водна капчица постави ръката на рамото й, с думите: Всяка от нас иска да бъде като теб… да беше родена от чувства… да не бъде просто капка… а истинска сълза!
Малката тъжна сълзичка се усмихна… и в този момент, изчезна заедно със всички останали, между влакната на хавлиената кърпа!
Виж и:
Всеки сам си избира съдбата! Приказка за дъждовните капки
Вече може да станете фен на “Сълзата ;'(” във Фейсбук :)
_______________
Автор: get_peace
Този пост е видян 4973 пъти. 
за мен е чест да бъда првият коментирал :) мииии ко да кажа мн ми хареса :) браво супер си